мн. ноти, ж.
1. Графически знак за отбелязване на музикален тон или самият тон. Познавам нотите. Изпя нотата неправилно.
2. Само мн. Запис на музикално произведение с такива знаци. Свиря по ноти.
3. Прен. Оттенък, нюанс, промяна в тона, която изразява някакво чувство. В гласа му долових радостни ноти.
? същ. умал. нотка, мн. нотки, ж. (в 3 знач. ).
? прил. нотен, нотна, нотно, мн. нотни. Нотна тетрадка.
? Говоря като по ноти. Говоря, като че ли имам предварителна подготовка; много добре, бързо.
