нечия, нечие, мн. нечии, неопр. местоим. Който принадлежи на някого. Нечие дете плаче.
? Нечий си. За засилване на неопределеността на притежателя и изразяване на пренебрежение.
нечия, нечие, мн. нечии, неопр. местоим. Който принадлежи на някого. Нечие дете плаче.
? Нечий си. За засилване на неопределеността на притежателя и изразяване на пренебрежение.