неукротима, неукротимо, мн. неукротими, прил. Който не може да се укроти; буен, стремителен, неудържим. Неукротими води. Неукротим гняв.
? същ. неукротимост, неукротимостта, ж.
неукротима, неукротимо, мн. неукротими, прил. Който не може да се укроти; буен, стремителен, неудържим. Неукротими води. Неукротим гняв.
? същ. неукротимост, неукротимостта, ж.