неразлъчна, неразлъчно, мн. неразлъчни, прил. Който никога не се отделя от друг; неразделен. Неразлъчно стадо.
? същ. неразлъчност, неразлъчността, ж.
неразлъчна, неразлъчно, мн. неразлъчни, прил. Който никога не се отделя от друг; неразделен. Неразлъчно стадо.
? същ. неразлъчност, неразлъчността, ж.