непряка, непряко, мн. непреки, прил.
1. Който не е пряк, не е в права посока. Непряк път.
2. Прен. Който не е в непосредствена връзка.
? Непряк въпрос. Спец. Подчинено изречение, което започва с въпросителна дума.
? Непряка реч. Спец. Чужди думи, предадени в речта на друго лице.
? Непряко допълнение. Спец. Допълнение, което се свързва с глагола – сказуемо чрез предлог.