непроницаема, непроницаемо, мн. непроницаеми, прил.
1. Който не пропуска през себе си нищо. Непроницаема преграда.
2. Прен. Който не може да се види или разбере; таен, скрит. Непроницаема тайна.
? същ. непроницаемост, непроницаемостта, ж.
непроницаема, непроницаемо, мн. непроницаеми, прил.
1. Който не пропуска през себе си нищо. Непроницаема преграда.
2. Прен. Който не може да се види или разбере; таен, скрит. Непроницаема тайна.
? същ. непроницаемост, непроницаемостта, ж.