непосредствена, непосредствено, мн. непосредствени, прил.
1. Който пряко следва нещо или произтича от него; пряк, най-близък. Непосредствен виновник за нещо.
2. Който произтича от вътрешни влечения, а не от размисъл. Непосредствено впечатление. Непосредствена натура.
? същ. непосредственост, непосредствеността, ж.