неотложна, неотложно, мн. неотложни, прил. Който не може да се отложи; спешен, срочен, належащ. Неотложни дела.
? същ. неотложност, неотложността, ж.
неотложна, неотложно, мн. неотложни, прил. Който не може да се отложи; спешен, срочен, належащ. Неотложни дела.
? същ. неотложност, неотложността, ж.