м., само ед.
1. В гръцката и римската митология – питие на боговете, което дава безсмъртие.
2. Сладък сок, отделян от цветовете на медоносните растения.
3. Вкусна, освежаваща напитка, приготвена от плодове. Нектар от праскови.
? прил. нектарен, нектарна, нектарно, мн. нектарни.