неизтощима, неизтощимо, мн. неизтощими, прил. Който не се изтощава; много силен, издръжлив. Неизтощима воля.
? същ. неизтощимост, неизтощимостта, ж.
неизтощима, неизтощимо, мн. неизтощими, прил. Който не се изтощава; много силен, издръжлив. Неизтощима воля.
? същ. неизтощимост, неизтощимостта, ж.