неизразима, неизразимо, мн. неизразими, прил. Който не може да се изрази с думи. Неизразимо щастие.
? същ. неизразимост, неизразимостта, ж.
неизразима, неизразимо, мн. неизразими, прил. Който не може да се изрази с думи. Неизразимо щастие.
? същ. неизразимост, неизразимостта, ж.