незлобива, незлобиво, мн. незлобиви, прил. Който не проявява злоба; добродушен, без-злобен. Незлобива душа.
? същ. незлобивост, незлобивостта, ж.
незлобива, незлобиво, мн. незлобиви, прил. Който не проявява злоба; добродушен, без-злобен. Незлобива душа.
? същ. незлобивост, незлобивостта, ж.