недъгава, недъгаво, мн. недъгави, прил.
1. Който има недъг.
2. Недоразвит, хилав, слаб.
3. Малоумен, глупав.
? същ. недъгавост, недъгавостта, ж.
недъгава, недъгаво, мн. недъгави, прил.
1. Който има недъг.
2. Недоразвит, хилав, слаб.
3. Малоумен, глупав.
? същ. недъгавост, недъгавостта, ж.