недоказана, недоказано, мн. недоказани, прил. Който не е доказан, за който липсват доказателства. Недоказана вина.
? същ. недоказаност, недоказаността, ж.
недоказана, недоказано, мн. недоказани, прил. Който не е доказан, за който липсват доказателства. Недоказана вина.
? същ. недоказаност, недоказаността, ж.