недоизказана, недоизказано, мн. недоизказани, прил. Който не е изказан до край; незавършен. Недоизказана мисъл.
същ. недоизказаност, недоизказаността, ж.
недоизказана, недоизказано, мн. недоизказани, прил. Който не е изказан до край; незавършен. Недоизказана мисъл.
същ. недоизказаност, недоизказаността, ж.