неделима, неделимо, мн. неделими, прил.
1. Който не може да се раздели на части; цялостен, монолитен.
2. Който не се дели без остатък. Нечетните числа са неделими на две.
? същ. неделимост, неделимостта, ж.
неделима, неделимо, мн. неделими, прил.
1. Който не може да се раздели на части; цялостен, монолитен.
2. Който не се дели без остатък. Нечетните числа са неделими на две.
? същ. неделимост, неделимостта, ж.