невъзмутима, невъзмутимо, мн. невъзмутими, прил. Който не се смущава от нищо; спокоен, притежаващ самообладание. Невъзмутим тон.
? същ. невъзмутимост, невъзмутимостта, ж.
невъзмутима, невъзмутимо, мн. невъзмутими, прил. Който не се смущава от нищо; спокоен, притежаващ самообладание. Невъзмутим тон.
? същ. невъзмутимост, невъзмутимостта, ж.