невъзможна, невъзможно, мн. невъзможни, прил.
1. Неосъществим, неизпълним. Невъзможни неща няма.
2. Прен. Който не може да се търпи; непоносим, краен в проявите си. Той има невъзможен характер.
? същ. невъзможност, невъзможността, ж. (в 1 знач. ).