невменяема, невменяемо, мн. невменяеми, прил.
1. Който не може да се държи отговорен за делата си поради психическо състояние.
2. Прекалено раздразнен, който не се владее. Когато се ядоса, става невменяем.
? същ. невменяемост, невменяемостта, ж.
невменяема, невменяемо, мн. невменяеми, прил.
1. Който не може да се държи отговорен за делата си поради психическо състояние.
2. Прекалено раздразнен, който не се владее. Когато се ядоса, става невменяем.
? същ. невменяемост, невменяемостта, ж.