м., само ед.
1. Част от небето, разположена над хоризонта.
2. Прен. Област от човешкия живот или от изкуството. На музикалния небосклон изгря нова звезда.
м., само ед.
1. Част от небето, разположена над хоризонта.
2. Прен. Област от човешкия живот или от изкуството. На музикалния небосклон изгря нова звезда.