мн. натрапници, м. Човек, който се натрапва; нахалник.
? прил. натрапнически, натрапническа, натрапническо, мн. натрапнически.
мн. натрапници, м. Човек, който се натрапва; нахалник.
? прил. натрапнически, натрапническа, натрапническо, мн. натрапнически.