натегната, натегнато, мн. натегнати, прил.
1. Който е здраво завит или силно опънат. Натегнато въже.
2. Прен. Който е свързан с недоверие; недружелюбен, конфликтен. Отношенията им са натегнати.
? същ. натегнатост, натегнатостта, ж.
натегната, натегнато, мн. натегнати, прил.
1. Който е здраво завит или силно опънат. Натегнато въже.
2. Прен. Който е свързан с недоверие; недружелюбен, конфликтен. Отношенията им са натегнати.
? същ. натегнатост, натегнатостта, ж.