настъпателна, настъпателно, мн. настъпателни, прил. Който е в настъпление; активен. Настъпателни действия.
? същ. настъпателност, настъпателността, ж.
настъпателна, настъпателно, мн. настъпателни, прил. Който е в настъпление; активен. Настъпателни действия.
? същ. настъпателност, настъпателността, ж.