настоятелна, настоятелно, мн. настоятелни, прил.
1. Който изразява настояване.
2. Който трябва да стане; наложителен, неотложен.
? същ. настоятелност, настоятелността, ж.
настоятелна, настоятелно, мн. настоятелни, прил.
1. Който изразява настояване.
2. Който трябва да стане; наложителен, неотложен.
? същ. настоятелност, настоятелността, ж.