мн. наставки, ж.
1. Част, която е наставена към нещо. Полата е с наставка, защото и окъся.
2. Спец. В езикознанието – словообразувателна част от думата, която стои след корена.
мн. наставки, ж.
1. Част, която е наставена към нещо. Полата е с наставка, защото и окъся.
2. Спец. В езикознанието – словообразувателна част от думата, която стои след корена.