наричаш, несв. и нарека, св.
1. Кого/какво. Давам име, назовавам. Нарекоха дъщеря си Калина.
2. Разг. Кого. Определям какъв да бъде животът, предопределям бъдещето. Орисниците я наричаха край люлката.
3. Разг. Какво, за кого. Предназначавам. Нарече този пръстен за годеницата си.
4. Кого/какво. Окачествявам с прозвище, с епитет. Нарече рисунката му бездарна.
5. Нареждам за живота на умрял човек. – наричам се/нарека се.
1. Зова се, именувам се, казвам се.
2. Разг. Решавам да отида някъде; наканвам се.
