мн. наредби, ж.
1. Мебелите, с които е обзаведено дадено помещение; мебелировка. Запазена е старинната наредба в къщата на писателя.
2. Спец. Указание, нареждане за начина на извършване на нещо. Наредба за вноса и износа на стоките.
мн. наредби, ж.
1. Мебелите, с които е обзаведено дадено помещение; мебелировка. Запазена е старинната наредба в къщата на писателя.
2. Спец. Указание, нареждане за начина на извършване на нещо. Наредба за вноса и износа на стоките.