наостряш, несв. и наостря, св.
1. Какво. Остря, колкото е необходимо, изострям, наточвам. Наострих моливите.
2. Прен. Кого. Насъсквам, настройвам враждебно. Наострих я срещу себе си. – наострям се/наостря се. Разг. Настройвам се враждебно, готов съм за кавга, разправия. Ти я питаш човешки, а тя – като се наострила...
? Наострям уши. Съсредоточавам вниманието си, слухтя.