намусена, намусено, мн. намусени, прил. Който е смръщил чело, устни, лице в израз на недоволство; сърдит, навъсен.
? същ. намусеност, намусеността, ж.
намусена, намусено, мн. намусени, прил. Който е смръщил чело, устни, лице в израз на недоволство; сърдит, навъсен.
? същ. намусеност, намусеността, ж.