налудничава, налудничаво, мн. налудничави, прил.
1. Който не е съвсем луд; смахнат, странен. Налудничав човек.
2. Прен. Твърде смел, оригинален, неочакван, странен. Налудничави идеи.
? същ. налудничавост, налудничавостта, ж.
налудничава, налудничаво, мн. налудничави, прил.
1. Който не е съвсем луд; смахнат, странен. Налудничав човек.
2. Прен. Твърде смел, оригинален, неочакван, странен. Налудничави идеи.
? същ. налудничавост, налудничавостта, ж.