набръчкваш, несв. и набръчкам, св.; какво. Разг.
1. Правя гънки по нещо, нагъвам. Докато лежа, набръчка чаршафите.
2. Покривам с бръчки. Хвърленият камък набръчка повърхността на езерото. – набръчквам се/набръчкам се. Ставам на бръчки, имам бръчки. Баба цяла се е набръчкала. Кожата ми се набръчка.