мъчиш, мин. св. мъчих и мъчих, мин. прич. мъчил и мъчил, несв.
1. Кого/какво. Правя да страда, причинявам болка, мъка; изтезавам. Мъча животните.
2. Кого. Не давам спокойствие, покой. Мъчат ме подозрения. – мъча се.
1. Страдам, изпитвам мъка.
2. Стремя се да направя нещо, трудя се. Мъча се да сглобя играчката.