монотонна, монотонно, мн. монотонни, прил.
1. Който е с еднакъв, равен тон. Монотонна песен.
2. Прен. Еднообразен, еднакъв, скучен, досаден. Монотонен пейзаж.
? същ. монотонност, монотонността, ж.
монотонна, монотонно, мн. монотонни, прил.
1. Който е с еднакъв, равен тон. Монотонна песен.
2. Прен. Еднообразен, еднакъв, скучен, досаден. Монотонен пейзаж.
? същ. монотонност, монотонността, ж.