мн. монополи, (два) монопола, м.
1. Само ед. Изключително право за производство или продажба на нещо. Държавен монопол.
2. Обединение, което съсредоточава в себе си по-голямата част от едно производство и пласмента на продукцията. Тютюнев монопол.
3. Прен. Само ед. Обикн. неодобрително. Изключително право, привилегия. Това не е монопол само на група лица. Установявам монопол. Имам монопол.
