ср., само ед.
1. Процес на поява на мисли. Образно мислене.
2. Способност на човека да разсъждава, като пресъздава действителността в представи, понятия и съждения.
? прил. мислителен, мислителна, мислително, мн. мислителни.
ср., само ед.
1. Процес на поява на мисли. Образно мислене.
2. Способност на човека да разсъждава, като пресъздава действителността в представи, понятия и съждения.
? прил. мислителен, мислителна, мислително, мн. мислителни.