миролюбива, миролюбиво, мн. миролюбиви, прил. Който е обхванат от миролюбие. Българският народ е миролюбив.
? същ. миролюбивост, миролюбивостта, ж.
миролюбива, миролюбиво, мн. миролюбиви, прил. Който е обхванат от миролюбие. Българският народ е миролюбив.
? същ. миролюбивост, миролюбивостта, ж.