ж., само ед. Спец.
1. Дял от физиката, който изучава движението на телата и причините за движението.
2. Отрасъл на техниката, който се занимава с построяване на машини и ремонта им. Приложна механика.
? Небесна механика. Наука за движението на небесните тела.
? Фина механика. Производство на малки машини (телефони, фотоапарати, пишещи машини и др. ).