маскариш, мин. св. маскарих, мин. прич. маскарил, несв.; кого. Разг. Излагам на подигравка, срамя. Той маскари цялото семейство. – маскаря се. Разг. Излагам се на подигравки; ставам за посмешище и подигравки.
маскариш, мин. св. маскарих, мин. прич. маскарил, несв.; кого. Разг. Излагам на подигравка, срамя. Той маскари цялото семейство. – маскаря се. Разг. Излагам се на подигравки; ставам за посмешище и подигравки.