м., само ед. Спец.
1. Свойство на някои тела да привличат железни предмети и да заемат положение север – юг.
2. Съвкупност от магнитни явления. Земен магнетизъм.
3. Дял от физиката, който изучава магнитните явления.
? прил. магнетически, магнетическа, магнетическо, мн. магнетически.
? прил. магнетичен, магнетична, магнетично, мн. магнетични.