мн. късмети, (два) късмета, м. Разг.
1. Само ед. Съдба, сполука, щастие. Имам късмет. Нямам капка късмет. Роден съм с голям късмет. Опитвам си късмета.
2. Само ед. Щастлива случайност. Имах късмет, че автобусът дойде навреме. Голям късмет имах – спечелих пари от лотарията.
3. Прен. Монета или дряново клонче, наречено за нещо добро и сложено в баницата на Нова година. Баница с късмети.
? Работи ми късметът. Имам късмет.
