къртиш, мин. св. къртих и къртих, мин. прич. къртил и къртил, несв.; какво.
1. Отделям със сила части от нещо цяло. Къртя камъни. Къртя скала.
2. Със сила отделям от мястото му, изваждам с корена. Къртя врата. Къртя прозорец. Къртя дървета. Къртя зъби.
3. Прен. Разг. Вадя издълбоко, силно, здраво. Къртя смях. Къртя песен. Къртя лъжи.
? същ. къртене, ср.