кратна, кратно, мн. кратни, прил. Спец. В математиката – число, което може да се дели без остатък на друго число. Десет е кратно на две.
? същ. кратност, кратността, ж.
кратна, кратно, мн. кратни, прил. Спец. В математиката – число, което може да се дели без остатък на друго число. Десет е кратно на две.
? същ. кратност, кратността, ж.