мн. котви, ж. Тежко метално приспособление с извити остри краища, окачено на верига, което се забива на дъното и задържа плавателен съд на определеното място. Котвата цопна тежко във водата. Корабът пусна котва на пристанището.
? същ. умал. котвичка, мн. котвички, ж. На шапката му има котвичка. Медальон с котвичка.
? Пускам котва (някъде). Прен. Спирам за дълго.
? Вдигам котва. Прен. Отпътувам, отивам си, изоставям (място, човек). Той вдигна котва и тя остана сама.
