кориш, мин. св. корих, мин. прич. корил, несв.; какво.
1. Упреквам, укорявам, обвинявам. Често я корят, че не е учила навремето.
2. Разг. Говоря лоши неща за някого. Често го корят, но не е толкова лош.
кориш, мин. св. корих, мин. прич. корил, несв.; какво.
1. Упреквам, укорявам, обвинявам. Често я корят, че не е учила навремето.
2. Разг. Говоря лоши неща за някого. Често го корят, но не е толкова лош.