конфузиш, мин. св. конфузих, мин. прич. конфузил, несв. Разг. Карам се остро, мъмря, ругая, поставям в неудобно положение. Баща и я конфузи заради закъсненията и вечер. – конфузя се. Изпадам в неудобно, неловко положение; смущавам се. Конфузи се от най-малката забележка.