комбинативна, комбинативно, мн. комбинативни, прил. Който умее да свързва и съчетава нещата така, че има успехи в съответната дейност. Комбинативен човек. Комбинативен ум.
? същ. комбинативност, комбинативността, ж.
комбинативна, комбинативно, мн. комбинативни, прил. Който умее да свързва и съчетава нещата така, че има успехи в съответната дейност. Комбинативен човек. Комбинативен ум.
? същ. комбинативност, комбинативността, ж.