мн. командировки, ж.
1. Пътуване за изпълнение на служебна задача извън населеното място на учреждението или в чужбина. Отивам в командировка. Често ме изпращат в командировка.
2. Разг. Писмена заповед за такава задача; командировъчно.
3. Разг. Парични средства, предоставени служебно за такова пътуване; командировъчни. Получих командировките за пътуването в Солун.
? прил. командировъчен, командировъчна, командировъчно, мн. командировъчни.
