кокетничиш, мин. св. кокетничих, мин. прич. кокетничил, несв.; с кого.
1. Имам поведение на кокетка. Тя кокетничи с всички мъже.
2. Лаская, любезнича. На вечерята кокетничеха с директора.
кокетничиш, мин. св. кокетничих, мин. прич. кокетничил, несв.; с кого.
1. Имам поведение на кокетка. Тя кокетничи с всички мъже.
2. Лаская, любезнича. На вечерята кокетничеха с директора.