клюнът, клюна, мн. клюнове, (два) клюна, м.
1. Издадена напред и изострена твърда част от устата на птица, с която тя кълве; човка. Щъркелът има много дълъг клюн.
2. Прен. Всяка част, която наподобява този орган.
клюнът, клюна, мн. клюнове, (два) клюна, м.
1. Издадена напред и изострена твърда част от устата на птица, с която тя кълве; човка. Щъркелът има много дълъг клюн.
2. Прен. Всяка част, която наподобява този орган.