клупът, клупа, мн. клупове, (два) клупа, м. Вид възел с колелце, който може да се затегне от тежестта на завързания предмет и се използва при обесване; примка. Над главата му виси клупът. Клупът се затегна, човекът увисна.
клупът, клупа, мн. клупове, (два) клупа, м. Вид възел с колелце, който може да се затегне от тежестта на завързания предмет и се използва при обесване; примка. Над главата му виси клупът. Клупът се затегна, човекът увисна.